https://www.youtube.com/watch?v=eUq7Sds_9bI#t=1318
Може би ще оценим по нов начин новините?...
Как да гледаме новините по време на война – инструкция
Лекция на професора от МГИМО, доктор на историческите науки Валерий Соловей
Ще ви разкажа какво е това информационна война, защо такива
войни са възможни, какви методи се използват и как можем да избегнем тези
войни. И по-точно не как да ги избегнем, а как да се защитим от радиационното
излъчване на тези войни.
Преди всичко да започем с определението. На пръв поглед
информационната война е разновидност на обикновената война. На мен много ми
допадна определението, което дава един американски генерал – „Войната, това е
узаконен начин да се разрушават предмети и да се убиват хора.” По-точно не може
и да се каже. Информационната война не разрушава предмети, но тя влияе върху
душите, съзнанието и постъпките на хората. В този смисъл можем да я наречем
максимална проява на онова, което се нарича медийно манипулиране, тоест
манипулиране на хората. Какво е манипулиране сигурно често сте срещали в
учебниците. Но какво тук е особеното. Манипулирането винаги се прави скришом.
Ако разбирате, че се опитват да ви влияят, това вече не е манипулиране. Манипулирането
цели да влияе върху съзнанието на хората, върху поведението и мислите им. Така
информационната война е най-крайна проява на медийното манипулиране.
Кога се случват такива войни и каква цел имат. Естествено,
информационната война цели да повлияе върху противниковата страна, на нейното
морално-психологическо състояние. Образно казано, да лиши тази страна от сили и
способности за съпротива. Да я дезорганизира. Това е едната цел. А другата е да
повлияе върху собствената страна – да й внуши вяра в справедливостта на нейните
действия и, ако трябва, да мобилизира силите й.
Тези войни може да са в следствие на междудържавни конфликти.
Както сега наблюдаваме информационната война между Русия и Украйна. Но не е
задължително информационната война да е в резултат на междудържавен конфликт.
Информационните войни могат да са част от вътрешната политика. И ние сме
наблюдавали такива информационни войни в Русия. Когато става дума за остри
политически сблъсъци, особено по време на избори. Когато залогът е особено
голям , или има остра политическа криза, възниква ситуация, близка до тази на
информационната война. Кога беше последната информационна война в Руската
федерация, как мислите?
(Гласове от залата. „2008” – се чува по-ясно)
Лекторът се смее: - Мислите ли?
Глас от залата – Тя и сега върви.
Лекторът: Знаете ли, сега върви война, свързана с
междудържавния конфликт между Русия и Украйна. Това е истината. А информационна
война, свързана с вътрешнополитически прични имаше през 2012 г. Спомнете си.
Когато по Нова година на 2011 срещу 2012 започнаха протестни акции в Москва, в
Питер и в по-малка степен в други градове, се разгръща информационна война,
предизивкана от вътрешни обстоятелства. И целите й са същите, като на голяма
информационна война. Трябваше да се смачка информационната съпротива на
групата, обявила се против управляващата власт, в случая срещу режима на Путин,
и да се внуши на обществото, че всичко, което прави властта е справедливо и се
прави в интересите на обществото. Но както разбирате, в случая на вътрешна
инфромационна война е по-трудно да се постигне такова единство и сплотеност,
както ако войната е насочена срещу нещо, намиращо се извън пределите на страната.
Защо изобщо става възможно манипулирането? То се основава на
ред психологически и социални особености и потребности на човека. Какво искат
хората? Хората искат да имат непротиворечива картина на света. Те искат да
разбират какво се случва. И знаете ли, ние не можем да повярваме, че някои неща
просто се случват. Че някои неща нямат обяснение. Че светът е хаотичен. Ние не
можем да повярваме в тези неща. Имаме нужда от обяснение на този свят. Освен
тази потребност от обяснение, ние искаме това обяснение да го дадем самите ние.
Не ни харесва, когато някой отстрани ни предлага готово обяснение. Ласкаем се
от мисълта, че сме толкова умни и сме се досетили сами. Съласни ли сте? Или не?
Или повече ви харесва, когато ви внушават нещо? (Глас от залата – Предпочитам
сам...) Правилно, предпочиташ сам... Едновременно с това хората са мързеливи
същества, те не искат да мислят. Затова гледат идеите, до които стигат, да са
съвсем простички. И нещо повече – да не противоречат на представите за света,
които има мнозинството. Защо? Защото искаме да се усещаме като част от голямото
и цялото. Защото когато сме в малцинство, се чувстваме много дискомфортно -
представете си например, че цялата компания иска да отиде на театър, а само вие
държите да отидете в нощен клуб. Не е приятно нали? Същото се отнася и за обществото.
Хората искат да се чувстват част от мнозинството. Защото им се струва, че
справедливостта е на страната на мнозинството и че ако се намираш на страната
на мнозинството – ти си победител.
Какво правят масмедиите, средствата за масова информация?
Те създават у нас впечатлението, че разделяйки тяхната
позиция, се намираме сред мнозинството. Разбирате нали? Ние не се решаваме да
отправим предизвикателство на това мнозинство. Съществува теория – нарича се
„Спирала на мълчанието”. Тя се състои в следното – ако вашето мнение в различно
то това, застъпено в масмедиите, от това на мнозинството, вие няма да се
осмелите публично да изразите собственото си мнение. Защо? Защото сте убедени,
че сте малцинство. А в действителност напълно е възможна ситуация, в която именно
вие сте сред мнозинството и повечето хора разделят вашето мнение. Но понеже
масмедиите създават картина на еднообразие, вие не се решавате да споделите какво
мислите. Мисля, че тази ситуация също ви е позната. Започвате да се обърквате,
когато от медиите чувате едно, а в ежедневните разговори - друго. Коя от
гледните точки е тази на мнозинството – онази, която чувате по телевизията, или
тази от разговорите между хората? Но и в тази ситуация, дори когато започвате
да си мислите, че малцинството не е чак толкова малко, пак не се решавате да
изразите мнение срещу мнозинството, срещу гледната точка, която формира
масмедията.
И така, какво имаме в резултат? Имаме средства за масова
инфромация, които формират картината (представите) за света. Те създават тази
картина за нас. Те ни обясняват какво се случва в този свят. Защото имаме нужда
от това обяснение. Хората имат нужда да разберат. Ние не можем да живеем в
хаос. Или поне не можем да живеем в хаос дълго време. На всеки, дори на най-мърлявия
студент, от време на време се налага да подреди около себе си. Така е и с
обществото. То не може да живее в хаос. И тази потребност от ред я запълват
средствата за масова информация. Но средствата за масова информация не ни
казват кое е добро и кое – лошо. Те ни предлагат, дават ни възможност сами да
направим този извод. Но за да направим правилния извод кое е добре и кое –
лошо, трябва да ни подбутнат към този извод.
Как ни подбутват средствата за масова инромация?
Да вземем например събитията в Киев от декември миналата
година до февруари тази година. Гледате телевизия и можете да чуете следните
характеристики: „Вълнения в Киев”, „Безредици в Киев”, „Погроми в Киев”. Описват
се едни и същи събития. Нали? Но в зависимост от това какъв термин е използван
за обозначаване на събитието, у вас възниква коренно различно отношение към
тези събития. Не е ли така? Кой термин поражда негативно отношение? ...(залата)
Погроми. „Вълнения”? Неутрално. „Безредици” – също негативно, но не толкова
ярко негативно, както погроми. Можете да наречете събитията в Киев „държавен
преврат”, а можете да ги наречете... как?... (залата ) революция. Революция. Не
съм убеден, че терминът революция ще породи у всички положително отношение, но
терминът „държавен преврат” със сигурност ще роди отрицателно.
Обърнете внимание. Какво прави телевизията? Тя само назовава явлението. Дава му обозначение. Изводите ги правим ние сами. Това е
разликата между съвременната масмедия и работата на медиите преди 30-40-50-
години, от съветската пропаганда. Пропагандата винаги обяснява кое е добро, а
кое – лошо; кое е бяло и кое черно. Днес не трябва да се обяснява. Изводите ги
правите вие сами. На вас ви се струва, че сами правите изводите. Но до тези
изводи някой ви е довел, подбутнал ви е да ги направите.
В какво е предимството на такъв метод? Как мислите (глас от
залата за собствено мнение) Съвсем правилно! Какво ценим най-много? Най-много
ценим собствените си мисли. Честно казано, защото често нямаме много мисли. Ама
какво да се прави –човек е такъв по природа. Но щом сме родили някакви мисли,
ние много държим на тях. Убеждаваме се, че това е наш собствен извод.
Но не само това е важно, има и друго. Ако упорито ни
убеждават в нещо, каква е нашата реакция? Започваме да се съпротивляваме. Това
е съвсем детска реакция, тя е нормална. Характерна е и за възрастните хора. Когато
започват да ни убеждават в нещо, на нас ни се струва, че срещу нас се извършва
акт на агресия, нарушават нашата автономност. И просто от чувство за
противоречие, характерно не само за децата, но и за възрстните, ние няма да се
съгласяваме. А телевизията не ни убеждава. Тя само ни разкрива възможност. Защо
именно телевизията е най-важна от всички изкуства в медийното манипулиране? Как
мислите?
Глас от залата – защото има и изображение, и звук...
Да, отговорът е много прост. Спомнете си руската поговорка –
по-добре веднъж да видиш, отколото сто пъти да чуеш. С какво е важна
телевизията? Тя създава ефектат на живото присъствие. Не видеотo в YouTube. То не може да замени телевизията. Или
да кажем, че може само полу-да-замени. Само телевизията обаче създава усещането,
че се намираме тук и сега, че всичко се случва пред очите ни. Това е
изключително важно. Нито един друг информационен канал не може да създаде такъв
ефект. Затова никакъв интернет не е в състояние и дълго още няма да е в
състояние да замени телевизията.
Какво още прави телевизията за най-будните умове?
Ние сами искаме да си създадем впечателение за света, искаме
сами да стигнем до определени изводи, искаме да вярваме на себе си, но знаем, че
политиците ни лъжат. Нали така? Че средствата за масова информация ни правят на
глупаци. Как да намерим изход? И същата тази телевизия ни подсказва как да немерим
този изход. Какво прави тя? Позовава се на „изтичане на информация”. В един
добър телевизионен репортаж, и още повече не в репортаж, а в предване от 20-30
минути, непременно ще чуете, че някакъв конфиденциален източник, някакви
държавни чиновници, някакви политици са съобщили това и това. Спомнете си –
чували ли сте подобно нещо? Постоянно... Защо това е толкова важно? Тук е
скрита още една закономерност. Защо е този стремеж към тайната? Хората не
вярват на политиците. Хората не вярват, че политиците казват истината. Хората
се интересуват защо политиците казват едно или друго. И им се струва че
истината е скрита „някъде там”. Тя е неизказана, но ние сме толкова умни, че
можем да открием тази истина. И телевизията, а в по-широк смисъл - средствата
за масова информация, ни предоставят тази възможност. Ето ви я, ето ви частичка
от тази истина! В някакъв блог прочитате, че истината е такава и такава. Това е
прекрасен начин за манипулиране. Отварят ни пространство за доизмисляне, за досещане.
Нарича се „зона на Уейт”, по името на откривателя на този феномен. На него се
основава цялата теория на конспирацията – за някакви сили – трети, четвърти и
пети, които стоят зад политиката. Например историята за снайперите – кой стреля
в Киев. Тази история се развива пред очите ви. Та кои бяха тези тайнствени
снайпери? Гласове от залата... Американски наемници. Още? Чувате това и онова.
Разбирате ли, никой не ги назовава! Има само намеци. Това е много важно. Изводите
ги правим ние сами, а чуваме намеци. Намеци, че това не е Беркут, че не е така,
че там е имало трета сила... А вие помислете – съществува елементарна логика – от
загиналите 95 души са тези, които са били на стрната на Майдан. Значи са
стреляли в тях, нали така? Добре, няма да се спирам на много версии, само ще ви
кажа, че ситуция със снайпери възниква винаги в остроконфликтни ситуации, при
които се пролива кръв. Като започнем от 1989 г. и събитията в Букурещ. Там също
имаше снайпери. Имаше ги и в 1993 г. Винаги. И всеки път е едно и също. Това са
или снайпери на КГБ (в съветско време), или на ЦРУ – в събитията във Вилнюс (не
се чува добре) през 1991, и, накрая – снейпери на трета страна. Но все още
никой не е открил един такъв снайпер. Ама те не са и нужни. Важно е друго. Там,
където иам намек за тайна, ни показват едно мъчнико крайче, нишка – и ни се
струва, че като започнем да дърпаме нишката и ще размотаем кълбото с тайната.
Така е посторена цялата теория на конспирациите, изграждат се схеми как да се
обясни света. Ето например Украйна – от една страна там били американците, от
друга – Европейският съюз, от трета – Турция, от четвърта – още някой си...
Кажете – във вашия живот всичко много ли е обмислено? В личния ви живот? Не. В
нашия живот има много съвпадения, случайности, стечения на обстоятелствата. И в
политиката е същото. Дори в политиката стеченията на обстоятелствата и съвпаденията
са много повече. Ако си представяте света като някакъв хитър заговор и го
сравните със собствения си живот, ще се убедите, че всичко е много по-просто. Ч
е не са нужно хитрини там, където има прости човешки мотиви. Като алчност,
глупост и страхливост. Нима имаше някакъв хитър замисъл в това, че президентът
Янукович изостави страната си? Зад това, мисля, стои елементарен човешки страх.
Това, че има хора, които отиват да умират за свобода и демокрация... А можете ли
да си предствите хора, които ще отидат да умират за пари? Да убиват други – да.
Но да умират сами, да жертват себе си за пари – няма такива. Хората се жертват
за някакви идеали. За свобода, за справедливост. Всички сме готови да се
жертваме за семейството си. Почти всички. За високи идеали могат да се жертват
най-добрите от нас. Но не трябва да търсим тук хитри игри на ЦРУ. Светът е
много по-прост, отколкото изглежда. Сложен светът става само в интерпретациите.
И това се случва, защото в света (в политиката, пък и в нашия живот) действат
много субекти. Вие искате едно, родителите ви – друго, преподавателите - трето,
партньорът – четвърто. Създава се разнообразие от мотиви, сблъсък, който води
до хаос. А ние се опитваме да създадем схема, единна концепция. И той на помощ
ни идва телевизията. Тя ни обяснява – не направо, а с намнеци – къде да търсим
едно, друго или трето. Каква е последователността на събитията, каква е
логиката.
Имайте предвид още нещо. Намеците, които дава телевията не
само са прости. Те са примитивни. И не може да не са приитивни по една
елементарна причина – равнището на възприемане, към което са ориентирани, е
нивото на ученик от осми-девети клас. Защо? Как мислите? Правилно – не търсете
сложни обяснения - така е, за да се разбира от всички. От всички. Телевизията
не е за интелектуалците. Нещо повече – както каза един медиен специалист –
„Телевизията изобщо не е за умните хора.” Руската телевизия – със сигурност. Е,
Западната не е кой знае колко по-добра, може би е по изискана, по-фина.
Още един важен въпрос – защо информационната война може да
бъде успешна. Какво е нужно за това.
Тук е до 22-та минута. Цялото видео е 55 минути.
Продължението следва.
