вторник, 7 юни 2011 г.

Опашки, юнаци и тъпаци

Представи си как си пътуваш из града и се налага да направиш завой на 180 градуса и да поемеш в обратна посока. Стигаш до знака, пристрояваш се вляво и се залепяш за опашката пред теб. Тя - опашката, си пъпли бавно и отвреме навреме на някой не му издържат нервите и натиска клаксона - вие, там отпред, да не заспахте! И тъъъкмо да дойде твоят ред, един юнак с голф тройка с тонирани стъкла ловко се намества пред теб.

Шофьорите отзад си мечтаят лееееко да дръпнеш назад, а след това с мръсна газ да се врежеш в него странично. Съвсем разбираеми мечти, защото ловката маневра на хитреца означава повече чакане. Пита се обаче кой е той и какво се върти в главата му?

Отговорът има различни варианти.

Може пък да е човек , който наистина ужасно бърза – случва се с всеки. Или пък зад волана седи хлапак на 18-20. В главата му още е пълна мъгла, а понятията за добро и зло също са мъгляво неопределени. Третият вариант – попаднал си на обикновен нахален простак, а на него не му пука за никого, освен за собствената му персона.

Съществува обаче още един типаж...

Руският писател и философ Александър Никонов (http://ru.wikipedia.org/wiki/Никонов,_Александр_Петрович) развива теорията, че цивилизациите се делят на „градски” и „селски”. Цивилизациите от селски тип са нискокултурни, диви и агресивни. Градските са високотехнологични, мирни и предпочитат да живеят според правилото, че и най-лошият закон е по-добър от липсата на законност, а следователно трябва да се спазва.

Според Никонов например, Римската империя преживява своя разцвет, когато Античността (или Глобалният град) сменя Глобалното село. С вековете обаче нещата се променят. „Археолозите, разкопаващи Италия, забелязали странен факт” – пише Никонов в книгата си «Судьба цивилизатора» („Съдбата на цивилизатора”). „По надгробните плочи от времето на залеза на Империята, се срещат най-често неримски имена. Оказва се, че Рим се е „варваризирал”. Някъде са изчезвали, стопявали са се римляните, а техните места са заемали други хора. Мислещи по различен начин.” Когато количеството провинциалисти прехвърля критичната маса, Рим отново се превръща в Глобално село. Античността умира и започва Средновековието.

Ако направим аналогия със съвременния свят. Западът е „градски”, Русия с Китай – нещо средно, а арабските страни да речем са в по-голямата си част „селски”. И ако погледнеш през призмата на тази теория , много от събитията около нас стават далеч по-разбираеми.

„Съвременният гражданин е устроен много по-сложно от селското момче – пише Никонов. – Съвременният гражданин не дели света на свои и чужди, на лоши и добри, на черно и бяло. Той разбира, че доброто и злото са относителни понятия, че е необходимо да се проявява търпимост и толерантност към човешката различност. В противен случай няма как да оцелееш в пренаселения град. Мегаполисът е големият изравнител и примирител. Гражданинът отдавна е разбрал и се е съгласил безусловно, че по-добре да се водят компютърни войни, отколкото традиционни, защото и в най-разгорещената компютърна война можеш спокойно да нагъваш пица, поръчана по интернет, без дори най-минимален риск да останеш без ръце, крака или глава дори”...

Човекът със „селски” манталитет е по-първичен и хитроват. За него светът е прост и ясен, съществуват категорични морално-нравствени ориентири - дядо ти е орал, и то ореш. Баща ти не се е притеснявал да се секне шумно с пръсти, защо ти да се притесняваш. Напънало те е по нужда - клякаш в храстите или се изправяш до някоя стена - какво толкова. Зор! И няма значение, че около теб не е пусто поле, а кварталната градинка между блоковете. Дядо ти да не е подбирал!

„Селският манталитет” не означава обезателно, че човек се е родил и живее в Горно Нанадолнище. Той може да си е гражданин - било то от крайните квартали или пък успял мениджър. Просто мисленето му е такова - архаично.

За човека от Глобалното село да прекараш опашката е героизъм. Нещо като военна хитрост, майсторско прекарване на простаците. Мисля си, че когато се мушка пред теб на опашката, той си представя картинно, как шофьорите отзад се тупат по коляното и цъкат възхитено с език: „Глей го, копелето, успя! Хитряга!” А дамите зад волана въздишат: „Е т’ва е мъж!” И си продължава Селото нататък, огрян от лъчите на измисленото си величие. А че някой за някакви култури говори...

Често съм наблюдавал подобно поведение в Индия. Опашките там са за плебеите, за низшите касти. Затова в магазина или около касите на гарата опашката винаги има крушовидна форма - отпред се бутат най-активните, а към края тълпата изтънява - там са най-утрепаните. Е, и европейските туристи...

В интернет пространството хората често изразяват мнение, че нахалството трябва да се наказва с груба сила и як пердах. Докато не схване, гадината, за какво става дума. Страхувам се, че човекът от Глобалното село няма да разбере това наказание. Той ще размазва кървави сълзи и сополи и сериозно ще вярва, че с него са постъпили несправедливо. И ще бъде съвършено искрен в изумлението си. Защо трябва да вярва на някакъв чужд човек повече, отколкото на всичко родно, което го е заобикаляло откак се е родил? Дядо му никога не се е редил по опашки, той да не е по-прост?!

Пълен обрат в съзнанието на човека се случва изключително рядко. Може би децата на „глобалния селянин”, израснали в „градска” среда, ще започнат нещо да разбират. А техните деца ще са окончателно цивилизовани. Културата е процес на еволюция, не на революция.

Никонов смята, че всички „температурни” сътресения на цивилизациите през 19, 20, а сега и през 21 век са резултат от този конфликт между Града и Селото. От гибелта на хилядолетния патриархален морал. От смъртта на Традициите. Специалистите го наричат „криза”. И тя далеч не е свършила. Живеем в нея...

И когато юнакът с тонирания голф изблъсква другите с лакти, можеш да започнеш да го възпитаваш. Или да ги наругаеш здраво. Или да се засилиш и да го фраснеш странично. А можеш просто да свиеш рамене и да погледнеш на ситуацията филосовски. Какво да го правиш такъв? Селяния!..

От: http://ayrat-galiullin.livejournal.com/66423.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар